Наближава честването на една година, откакто негово Величество COVID-ЪТ ни закопа в бетонните хралупки. В началото, ние, людете съвременни, виждахме всичко това като една смешчица, качествена колкото най-разпространените в България китайски стоки. После, много дет’ се вика резко, се промени (на)родната нагласа. Па, като се втурнахме да бомбандираме виртуалното пространство с личния си принос в габровската пресметливост относно рекламирания ни отвсякъде Апокалипсис...Па, като започнахме да се надсмиваме едни на други (не, че въпросната шигЪ не беше повече от болезнена)... Па, като слушахме прогнозата за бъдещето, всичко предвиждахме и сучехме каквото имаме...Е, представихме се повече от достойно! Хитри сме ние бе, един COVID не мож’ ни изтребе! За това арабите са измъдрили направата на ракията! (Между)народен (не)душевен мехлемец, дет’ се вика!
То хубаво започнахме, ама на̀! Първоначалната "китайска кашлица", после "смъртоносният вирус", после пък "средството за манипулация на Дасмановците", мамицата ни е*а! Умът ми не може да роди из утробицата си по-правдиво народно заключение от гореспоменатото. То не беше онлайн обучение, в което цялото даскалско съсловие многократно преживяваше Христовите вълнения около думите "Осанна!" и "Распни, распни Его!". За учениците не желая да говоря, защото там работата е тънка, строго индивидуална за нашата младеж. Ама не мож" ме спреш да даря читателското внимание с една българска пословица: "Умният и насън си изкарва хляба." Та, да бяха само учениците… Сума ти народ остана без пукнат грош, което от своя страна прониза душата ни. Повечето от нас, свикнали на светската (не)справедливост и загърнати в ямурлуците си от собствени грижи, успяхме не само да прогледнем отвъд себе си, но и да насочим целия си гняв към богоизбраните незасегнати от пандемията… Безпаричието, затварянето вкъщи и вглеждането в себе си като че изкараха чувството ни за справедливост наяве. За икономическите последици и трусовете в медицината не ща и да споменавам…Ако има нещо, което може повече да ни разедини като нация и да ни сплоти като сган на угнетените, то това е COVID-ЪТ… Ние за първи път от много време излязохме от черупките на модерното общество, за да се разровим в тубата за предсказанията на петричката пророчица…
Но ето, че в цялата тази какафония от съдби, има една предлибока работа, за която пише и древната Сафо, и ние днес. Наближава 14-ти февруари и затова сърцето ми леко така се изнежи… И не защото празнувам този празник, аз Дионисиевия Трифон Зарезан не бих предала, а защото социалните мрежи, телевизията, магазините и т.н. гърмят от това колко важно е да обичаш. Тази практика има особено влияние в нашата душа, защото ежедневно сме залети с премного много напудрени положителни (идеи за подаръци, какво друго си помисли), а в същото време медиите (има си хас да има някакви изключения) предлагат сочна покъртителна порция от новини. А начина, по който ни казват да обичаме, и който е точно на принципа "сдъвкано и изплюто", ме накара да бръкна една идея по-навътре в младежки размисли…
Завършвам съкровената си прозаична изповед с това, че любовта днес (щото ние сега откриваме римските пътища) е нещо строго индивидуално! По тази причина едни младежи хванаха цаката на социалните мрежи, други започнаха да ги използват за отдушници (щото пред непознати сме по-отворени, баце), а трети пък решиха да оползотворят това време в естетически наслади. Но фактите са си факти – виртуалното пространство гърми от нежни закани!
И така, драги ми читателю, аз просто казах кот" ми е на душата. Другото – здраве му кажи!
П.П. Един das Mann (щото една другарка преди време ми рече, че всеки от нас е такъв от страх да не остане извън човешкото племе)
Михаела Георгиева
Австрия спря ваксинирането с „AstraZenec...
Първият с Covid 19 във Варна – година по...
Ние се отнасяме с уважение и симпатия към амбициите и стремежите им. Надяваме се с наша и ваша помощ сред тях да се появят и израснат бъдещите български хумористи.
Началото на пътя винаги е трудно, нека не го пресичаме с груби изрази!
Румен Белчев