Един човек имал приятели от цяла България. За рождения си ден той поканил всички тях. И така – софиянецът дошъл с подарък. Плевенчанинът дошъл с бутилка вино. Варненецът дошъл с оркестър. Бургазлията дошъл със стриптизьорка.
А Габровецът дошъл с… брат си.
Но да минем на специфичния габровски говор, за който сме се събрали. Между другото малцина знаят, но тъкмо той, обобщен като „централен балкански говор“, е залегнал в основата на българския книжовен език.
Въпреки че съм габровец, не се шегувам. Можете да проверите в Уикипедия.
И така нека сега направим символичен преглед на някой габровски думи и изрази.
Важно е да кажем, че в габровския, най-общо казано, „а“ преминава в „ъ“, „о“ - в „у“, „е“ - в „и“, а понякога и в „й“.
Така например, ако детето е сгафило нещо, то пита баща си:
„Тате, нали няма да мъ БИЙШ многу?“
* * *
Като бях студент в първи курс, се случваше да се наредя на касата с покупките и когато дойде моят ред, да кажа на касиерката:
- И едно САКЧИ, ако обичате.
Тя ме гледа втрещено и казва:
- Господинe, спортните сакове са в дъното вдясно…
- Ма на мен ми трябва САКЧИ или ПЛИКЧИ.
- Какъв плик – пощенски, за лед, или вакуумиращ?
- А, ве, такова, ве (в Габрово много говорим на ВЕ) – КИСИЙКА.
- Може би имате предвид ТОРБИЧКА?
Та така де, за нас онова полиетиленовото, анти екологично, никога не е било ТОРБИЧКА, а САКЧИ, ПЛИКЧИ или КИСИЙКА. Но най-вече САКЧИ.
* * *
Габровци си приличаме с бургазлии по честата употреба на думата „Човек“. И ако те го изричат като „Чуек“, ние, все пак сме габровци, си спестяваме устното усилие за „У“ и казваме ЧИЕК:
Ко стааа, е, чиек?!
* * *
Продължаваме с особена габровска дума – ПЕСТИЛ .
Пестилът е нещо като габровски шоколад. Демек, излиза по-евтино. Това са сушени и пресовани сливи, оформени именно като плочка шоколад. Като ходите на Етъра, задължително си вземете ПЕСТИЛ, захарно петле и бяло сладко.
Диабетът ви е гарантиран.
Обаче, ние използваме собствената си дума в метафоричен контекст:
ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ НА ПЕСТИЛ!
С други думи, ще те бия, и то много.
* * *
ЛАКОМИЦА. Това не е алчна, ненаситна и меркантилна жена, която ви точи сексуалните сили и паричните приходи, а … водосточна тръба. Сещате се, ония които отвеждат дъждовната вода по фасадите на сградите.
Може да се ползва и в същата словесна и смислова конструкция като ПЕСТИЛ. В смисъла на „Кв‘о ма глеаш, ВЕ (ВЕ-то е много важно!). Ще ти изкривя ЛАКОМИЦАТА!“.
* * *
У наше село на съоръжението за простиране, имено защото е за простИране, казваме ПРОСТИР, а не „простор“, както разбрах впоследствие, че казват на други места.
"Иване, махни си скъсаните гащи от ПРОСТИРА. 3-ти ден седят там…, ЧИЕК!"
Как е правилно – ПРОСТИР или простор – можем да питаме и проф. Владко Мурдаров от „Език мой“ по БНТ.
* * *
Идентично, ние не казваме „Хвана ме скомина“, сещате се, когато вилицата стърже по чинията, а казваме „Хвана ме СКОМЕН!“
Или дразнещо слухово, а понякога и вкусово усещане от неприятен шум или съответно – вкус.
БАЙЕРКАСА. Колкото и странно да звучи, това всъщност означава „тоалетно казанче“. Първите такива в Габрово са били немски внос и по някакъв такъв начин е звучала марката, като в случая е побългарена, или по-добре казано – погабровена.
Майката например казва на сина си:
"Що не пускаш водата в БАЙЕРКАСАТА, ве, чиек!?"
* * *
Ако в София има място за срещи „На Попа“, то в Габрово има място, айде, ако не за срещи, то поне откъдето да минат да те заберат с колата в посока София, защото е на изхода на града. Та това място е познато като „Чакай ме НА У-Я!“
Веднага обяснявам, става дума за абсурден соц-паметник, останал във времето. И понеже местните отговорни фактори постепенно са усетили как той бива назоваван в народната разговорна реч, взели, че опасли щръкналата каменна конструкция със своеобразен венец от лампи.
Ето защо е известен още и като „Шестокрилия Петох*йник“.
Но максимално възпитано и евфемистично се зове „ЖЕНСКАТА РАДОСТ“.
Или: „Чакай ме на ЖЕНСКАТА РАДОСТ!“
Това беше краткият преглед на специфичните особености на габровския диалект и местната словесна съкровищница.
Ангел ИВАНОВ
