Или ако можеха да говорят

Монолог на Писалката

 Потила съм се във ръцете
на велики автори, поети.
Изписвала съм редовете
на безсмъртните слова, завети.

Но случи се и с мен -
не всичко е лазур...
Заграби ме обикновен кретен,
написа римата на шнур.

 Монолог на Телевизора

Пред мен вечер застават
хората със интерес,
програми разни наблюдават,
разпускайки от делничния стрес.

И в мене гледат,
и аз в тях гледам кат‘ любител,
но те не подозират,
че те са филм, а аз съм зрител.

 Moнолог на Шишето

Надигат ме и малки, и големи,
едните пият сок, а другите например джин.
Пияница през цялото си време
говори ми като на син.

 Но този същият пияница
в ръка държи ме и страстно ме цалива,
а тази младата госпожица
бездушно в чаша си налива.

Монолог на Обувката

Важен съм аксесоар
и пари за мен човекът не пести,
крачи с мен по тротоари,
уверено набива своите пети.

 Но аз също съм с прищевки,
за да ми е благо на душата,
та, кога слагате обувки,
моля, мийте си краката!

 Монолог на Кревата

Всяка нощ върху ми ляга,
съблечена в прозрачна нощница,
най-красивата самотна дама -
истинска магьосница.

 И някак пружините си стискам -
устисквам долу-горе,
но колко много искам
поне веднъж да съм отгоре.

   Монолог на Българския парламент

На фасадата ми пише гордо:
"Съединението прави силата"
и идиоти, хора прости
вътре разсипват Държавата.

Затуй те призовавам Народе честен,
не искам повече да тлея,
покажи, че все пак си свестен -
гътни ме,  както мавзолея!

Монолог на Монолога

И сякаш казах всичко на света,
и казвам само аз -
безсмислици, всякакви слова
и истини от раз.

Но само аз говоря -
уви, не съм пророк
и ето анонсирам строго:
от утре ставам диалог!

Ангел ИВАНОВ