ОВЧАРИ БОЛ, ПАСТИРИ – НЯМА

Тези дни покрай 100-годишнината от кончината на Вазов се сещам за едно драматично събитие от историята ни. На 27 ноември 1919 г., след подписването на Ньойския договор, в църквата "Света Неделя" отслужили панихида в памет на загиналите през войните. След нея опечаленото и отчаяно множество спонтанно се отправило към къщата на духовния си пастир дядо Вазов, да му изплаче мъката си и да потърси утеха. Като видял безнадежните люде, народният поет през сълзи успял да каже няколко думи, запомнени и до днес. Честит народ, че могъл да ги чуе!

Нима сега дереджето ни не е същото като от преди век - докато светът изживява криза, ние пак тънем в поредната национална катастрофа. Пред коя къща да се съберем и да ревнем?! В черква ли да се молим, дето поповете ни си скубят брадите кой да се качи на светия престол? За Банкя ли да отпрашим при бившия самодържец - него не го е еня за "лошия човешки матриал". При президента ли да хукнем, че да ни погнат яките гавази на НСО, а може и да му видим юмрука. Или да кукнем при вкиснатия Слави, да ни отдели няколко реда във фейсбук. Ако прескочим до "Позитано" - там пък няма кой вратата да отвори - заети са да делят властта. Царят и той , нали "Бог високо, цар далеко", като си върна резиденциите и горите, кротна се някъде и повече се не видя. Май дойде ред да се жалваме на Кирчо и Асенчо, ама де да ги търсим - на канадския адрес ли, нали тук си нямат още "партийна къща"? Ето, че изгря и ново светило - антиката и фолкикона Луна. Да я гледаме и да се кръстим - какви недоразумения ражда нашата земя хубава! Някои викат интелигенцията да търсим, нали са все учени хора.

Тя, интелигенцията, си кротува в разни "творчески" съюзи и съюзчета, чудят се как по-ефективно при по голям "коефициент на полезно действие" да се мразят и оплюват и хич не им е до народното стадо.

Иначе мераклии за народни овчари дал Господ, даже има и с тапии от чужди университети, ама всички учили само как да доят "овцете" и европейските фондове.

Де го сред тях духовният пастир като Вазов, че да ни каже: "Не се отчайвайте! Жив е българският бог"!

Ако е жив и го има, да даде знак поне във футбола, както беше през 1994-а!

една стадна единица
Румяна МИНЧЕВА