Герето (доц. д-р Гергана Заемджикова) ми е съседка по стая на последния етаж в Института за гората към БАН.

Там тя отглежда в едни кутии за пикник какавиди и ги чака да се излюпят и ги овиква като акушерка бебетата в родилното. Иначе вечно ходи зачервена и изрината от отровните целувки на гъсениците, но не й пука. Дори понякога забравена в колата й процесионка смущава спокойствието на спътниците й, но Герето не обръща внимание на техните писъци, ами изхвърля гъсеницата с два пръста и им казва да млъкнат или да слизат и да си ходят пеша.

Влизам в стаята й, където тя пуши царствено някакви махорки, за да чуя поредното є приключение.

- Излизам аз, Глогов, за работа, и си мисля за динамиката в ареала на процесионката (Б.А.: вид насекомен вредител), докато държа в едната си ръка плика с боклука, а в другата – чантата си. И като минавам покрай кофата, хвърлям плика с боклука вътре. И се усещам след няколко метра, че заедно с боклука съм си хвърлила и чантата. Връщам се да ровя, ама то нали сутрин и кофата - празна, чантата ми чак на дъното. И те тия кофи едни дълбоки - не мога да я стигна, колкото и да се протягам. А съм и с една рокля, не мога много да се навеждам, че всичко ще ми се види. И докато обикалям така ритуално около кофата, към мен се приближава една баба. „Девойче, вика, нямаш ли си работа, че ровиш в кофите?”. Имам си - казвам- работя в Института за гората на БАН. „Ой, вие, учените, дотам ли я докарахте!” И жената от съжаление ми услужи с бастуна си, за да ровя по-лесно…

Или за някоя от знаменателните й изяви на научни форуми:

- Отидох, Глогов, - разказва Герето, - на конференция в Банско, в един много як хотел с басейн. Гледам - по програма - моят доклад за листоврътката (Б.А: друг вредител) е чак след обяда. И решавам да пробвам басейнчето. И тъкмо махам с перки като моторница сама в басейна, при мен на пожар влиза един от организаторите: „Гергана, има разместване в програматата, издирват Ви спешно, докладът Ви е след 5 минути!”.

Изскачам като делфин от басейна, качвам се на бегом до стаята, да си взема флашката с презентацията, обличам си роклята върху мокрия бански и с мократа коса слизам да презентирам.

И докато им говоря за двата пика в какавидните периоди на листозавивачките, неволно забелязвам, че мъжката аудитория в залата не гледа пиковете на екрана, а гледа мойте два пика, които прозират под роклята, заради мокрия бански.

Такава си е Герето, един от най-забавните хора и най-добрите учени, които познавам. Винаги може да те утеши!

Доказателство е последният ни разговор, в който аз, угнетен, є споделих как непознато момиче ми е отстъпило място в рейса. Явно наистина изглеждам като дядка. А Герето  кимна философски през дима от цигарата:

- Приеми го, Глогов. И на мен все ми стават, щото ме мислят за бременна. Писна ми да им казвам, че просто съм дебела. В края на краищата реших  да се възползвам и поне да си пътувам седнала, възползвай се и ти – станат ли ти, сядай!

Доц. д-р Пламен Глогов