- Извинявайте, че Ви притеснявам, но би ли било удобно, ако обичате, да ми направите път да мина? Много бих бил благодарен.

Никаква реакция. Често говоря твърде тихо, казвали са ми. Затова събрах всички сили, що имах, и казах:

- Извинявайте, би ли било възможно да Ви помоля, ако не Ви притеснявам твърде много, да ми направите път?

Този път ме погледнаха косо. Често говоря твърде сложно, оплаквали са се. Предположих, че пак в това е проблемът. И тъй, опитах пак:

-  Извинявайте, бихте ли ми направили път?

Този път погледите им се задържаха по-дълго върху мен. Обнадежден добавих:

- За да мина. Ще съм Ви благодарен.

След това те се извърнаха един към друг с ехидни усмивки и продължиха да бърборят. Стоях пред тях в недоумение няколко секунди. Докато зад себе си не чух гласа на съседката Здравка:

- Айде мърдайте, бе! Що стоите на вратата?! Ама айде, айде, аре, че съм с торбите, де!

Онези двамата се ометоха. А аз се шмугнах след Здравка. Така стават нещата.

Михаил КОЛЕВ