Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 12:28 - Конкурс „Най-смешният човек, когото познавам“
Автор: starshelite Категория: Забавление   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
1



                                     Да минеш по прекия път

Напоследък смешните хора не ни въздействат; потънали в депресия, не можем да ги оценим, но попаднали в обхвата на някои институции,винаги можем да станем взаимно за смях.

Често се споменава,че психиатричната помощ у нас не се използва, както се полага,но все пак тя би могла да ни обхване в най-малко очаквания момент.

Повечето психиатрични заведения разполагат с обширни и подредени дворове с градинки, предразполагащи към размисъл за лесното преминаване на границите между общоприетото и индивидуалното поведение.

Веднъж пътят ми минаваше през двора на една подобна психиатрична болница. Бях решил да вляза от едната страна и да изляза от другата, така се съкращаваше разстоянието. Птичките пееха, беше лято, беше май, синьо бе небето. Навсякъде царяха подвеждащи мир и тишина.Обзелата ме идилия бе грубо нарушена от внезапно изскочила жена в бяла престилка и табличка с лекарства в ръце, която безапелационно ми нареди моментално да си изпия хапчетата.

Веднага се сетих за филма по мотиви на Едгар Алан По, в който пациенти бяха превзели клиниката и се представяха за лекари пред други пациенти.

Започнах да анализирам: ако тази жена беше от персонала, тя явно ме бъркаше с някой пациент, но можеше да бъде и пациент, който ме бърка с друг пациент. Замислих се дали да не изпия предложените от провидението хапчета и изчакам ефекта на място. Отказах се, защото настроението на жената беше много лошо и не смеех да се надявам на чудеса.

След този размисъл реагирах спонтанно и заявих,че НЯМА да изпия хапчетата. Това засили гнева на жената малко повече и отприщи монотонен спор по темата.

Усещах, че нямаше да устоя дълго на натиска и скоро щях да бъда в неутрално към действителността състояние на духа. Положението се разведри от появата на истинския получател на лекарствата. Оказа се,че доста си приличаме.

Цялата история показва, че като тръгнем по прекия път, вместо по обичайния, може да си разширим или стесним кръгозора по най-неочакван начин.

В зависимост от късмета и интуицията.

 

                                                         Даниел Харизанов




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: starshelite
Категория: Забавление
Прочетен: 20518
Постинги: 48
Коментари: 12
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031