Миналото лято бях решил да ходя "на Варна, на Черно море".
Според песента "нямаме пари, обаче зимата ни умори; слънчице жадуваме и весели вълни "вероятно щеше да се наложи и "царевица да бера на Черно море",но смело се отправих на път.
Пътувах с нощен влак, който така се тресеше, че бях разглобен, все едно бях тичал пеша. Пристигнах във Варна,беше много рано за настаняване, затова реших да посветя утринта на Фичоза – един пасторален плаж край квартал Галата, до който се стига по пътека през сенчести гори. Първо се опитах да се ориентирам сам, но след като се изподрах в едни лозя, заложих на сигурно някой да ме заведе.
Наистина, скоро намерих три симпатични дами с вид на пенсионирани учителки по английски, които се съгласиха да ги следвам в гората.
Те ми обясниха,че отивали на съседен на Фичоза плаж-Ветеран,в същата посока. След живописен преход излязохме на все още пуста плажна ивица и се настанихме на почтено разстояние.
Аз легнах, както си бях с дрехите, извадих само един бинокъл,с който се загледах в закотвените в далечината кораби.
По едно време едната от трите дами,чисто гола, ми поднесе купа с ягоди и се затича към морето. Това ми се видя изключително палаво и жизнеутвърждаващо в ранната утрин.
Благодарих, похапнах ягоди, погледах още малко корабите и блажено заспах. Сънувах, че се намирам в Хонолулу, на Хаваите. Към мен идва кралица Лилиуокалани, свири на укулеле и ми поднася купа с ананас. Започваме да учим хавайски. "Лаувиливилинукунукуойой" (вид риба) ме затруднява, затова продължаваме с "А аа" (гореща лава), също не е лесна дума,с находчивост на новородено повтарям "Аа ааааа", за да не забравя.
Неочаквано сънят ми бе прекратен от надвиснала сянка-голо мъжко тяло. Мъжът не носеше никакви плодове, само гледаше възмутено и се интересуваше дали смятам да остана дълго на плажа. Огледах се, беше доста оживено, всички бяха голи и без изключение изглеждаха възмутени.
Изведнъж осъзнах,че се бях събудил насред нудистки плаж, напълно облечен с дънки и тениска плюс бинокъл в ръка, което навяваше тревожни мисли.
А сега накъде?
Измърморих,че неволно съм заспал,запазих спокойствие и автоматично също се съблякох гол.
Не знаех дали да изпитвам викториански срам, или да извикам "ура", но се чувствах неловко.
Постарах се да подремна още малко,преди да се оттегля с достойнство.
Дали не бях открил "пу калани" - райската порта?
Винаги съм обичал Варна,бил съм и на Хавай, но след тази случка мога смело да извикам: "Алоха, Варна!"
Даниел Харизанов
