От малка винаги се притеснявам от ходенето на плаж, независимо от фигурата, това е силно стресов момент. И разбира се именно за това често изпадам в комични ситуации.
Всичко започва още в съблекалнята на магазина за бански, където разбира се освен мен е и малкият ми син. Дилемата е страшна, банският който е пред очите ми е мечта, точно такъв, какъвто си го представяш, докато гледаш снимки от някой гръцки остров, на жена в изискан, красив и безкрайно син бански. Точно него искаш, за да се почувстваш богиня на плажа, поне първите няколко минути. Да, обаче не можеш да влезеш в пробната с малкия мъж, затова го оставяш отвън, като докато се бориш в жегата с преобличането (само който не е мерил дрехи потен, не знае как изведнъж дори тези с подходящите размери се оказват голямо предизвикателство) и докато си удрям няколко пъти я лакът, я коляно, в пробната, малкия решава да си поиграе, разбира се дръпва завесата, и аз лъсвам в не най-пристойна поза, рошава, изпотена, опитваща да сложа банския. От срам се обличам надве-натри, плащам банския без да поглеждам продавачката и излизам на въздух.
След неравната борба в съблекалнята следва друга, с преобличане на плажа, започвам да се упреквам, защо не съм си останала с него, така и така го платих, сега ще трябва пак да търся варианти за преобличане извън съблекалня, ако не искам да рискувам малкия мъж да изчезне нанякъде докато се боря с новия бански в онова, което някой дизайнер футурист нарича съблекалня. Има два вида съблекални, при хора с височина над средната или трябва да се превиваш на два ката, понеже е много нисък параванът или другия вариант, при който е толкова висок, че за по-нисичките няма смисъл да влизат вътре, трябва да се качат поне на няколко трупчета, че да има полза от този параван. Очевидно средният ръст на родната популация е породил това объркване в хората, които смело и дори малко подигравателно създават плажните кабинки. Изключвам факта, че някои граждани, явно прекалили с коктейлите вечер, пропускат разликите между обществена тоалетна и съблекалня и сутрин това се усеща натрапчиво. Никаква съблекалня, ще ползвам хавлия. Напушва ме силен смях, защото в главата ми изниква сцената с мистър Бийн, който се съблича пред слепеца, изчаквам да отмине и докато детето си играе кротко на сянка под чадъра (след два неуспешни опита да влезе с дрехите в морето, при което моито също се намокрят) се заемам по доверена от приятелка процедура да се опитвам да се намъкна в новия бански, правейки се, че всъщност просто обичам да си седя с полата на главата, докато намествам горнището. Поздравявам се с успеха, почти като изкачване на Еверест, намазвам себе си и детето със слънцезащитен крем, прикривам портмонето и телефона, за да не остана без тях и се насочваме към така мечтаното морско къпане. Всичко е страхотно, докато излизам от морето и усещам, че нещо не е наред, погледите са вперени в мен, а аз не съм раждащата се Афродита, та започвам леко да се притеснявам. Оказва се, че банският ми е от новата материя, през която тялото хваща тен дори и под него, с тази особеност обаче, че при намокряне е напълно прозрачен.
Вероника Иванова
